|
Прогноза
"Днес ще бъде слънчево!"-
съобщи метеоролога
и прозвуча познатият сигнал.
Усмихнах се дискретно
и тайничко затананиках
любимата си песен.
А после се понесох
като гълъбица бяла,
по булеварда на кестените стари,
преследвана от вихъра
на един неуморим живот.
Живот на реалното ,действителното
и могъщо време.
Период на лудост и необузданост,
стихия неукротима,
която властно те поема
и преобръща бодростта ти
в тъжен спомен....
И всяко утро започвам отначало,
тананикайки любимата си песен.
Политам като гълъбица бяла,
а вечер-лягам остаряла.
Заспивайки,прелиствам
книга овехтяла
с надежда нова,че прогнозата за утре
ще бъде по-различна.
 Be first to comment this article | Views: 156
|
|
За предстоящия празник другия месец
За Вас Жени
Жени, изпълнени със нежност
и потайни.
Жени, изследвани и пълни
с тайни.
Защо променлива е вашата
природа?
Защо понякога сте тъй далеч
от Бога?
Пред Вас мъжете често коленичат
и мразят Ви и силно Ви обичат.
За Вас избухвали са толкова
войни
и пак Ви търсим в земните си дни.
Без Вас денят ни пуст е и сивее.
Една усмивка ваша може да ни сгрее!
За Вас мечтаеме когато сме на път,
без Вас не можеме, без нежната Ви плът.
Макар, че често носите
беди,
мъжете пак боготворят Ви
мили и обичани Жени!!!
Be first to comment this article | Views: 212 |
|
Това е едно стихотворение което написах ставайки сутринта от сън, сякаш някой беше ме полял с вода наистина.
Рибарска неволя
Отидох за риба, един ден , така!
Не, че рибар съм.Ей тъй на шега.
Приготвих тъкъмите, хвърлих стръвта
и риба зачаках в таз тиха вода .
И чакам аз, мина час,мина два, мина три,
ала риба така и не се появи.
И тъкмо когато реших да си тръгна
Гледам, че плувката леко помръдна.
Грабнах си въдицата, рязко засякох
и златната рибка навънка извлякох,
а тя проговаря ми с глас , по човешки
“Моля те пусни ме, не допускай грешки!
Обратно във водата пак ме пусни,
а аз ще ти изпълня желания три”
Не колебах се дълго, направо реших
И живота неин и подарих.
Тогава рекох си –“Може ли сега
тя да ме прехвърли право у дома?”
И както замислен на брега стоях,
право на дивана у нас се озовах.
Казвам си тогава-“Внимавай човече!
Това си желание ти на глас не изрече.
Каквото си пожелаваш, обмисляй добре!
Останаха ти още желания две”
Да имам кола мечтаех си днес.
И на мига –пред мене –нов Мерцедес.
Помислих си,” рибке, виж къде живея
за нещо по луксозно, да мисля не смея”
А рибката чувам да казва “Момент”
И в миг се озовавам в голям апартамент.
Чак тогава се сетих.По челото се плеснах.
Ама, че сглупих. Ах как се отплеснах!!
Защо ли ми трябваше тази кола?
“Гражданска отговорност” как сега ще платя?
За апартамента- данък “смет” и “сгради”,
Трябва да се плащат. Казвам си:- “Ега ти!”
Добре си ми беше в старата бърлога,
А сега как да плащам? Не мога! Не мога!!
Рибке моя Златна, пак ми помогни!
Избави ме,Моля те от тези злини!
По челото ми почва пот да избива
сякаш, че с вода някой ме облива.
Как това се случи?
Много се зачудих!!!!!!!!
Олеле.е.е.е.е.е.е!!!!!!!
Олекна ми!
Добре,
че се
СЪБУДИХ!!!
Be first to comment this article | Views: 165 |
|
Когато моята душа
разкъсва се от глупави съмнения,
с любов я погали!
Една целувка искрена
е само нужна
и ето става чудо-
възвръщам свойто зрение ,
отправено към хубавите дни.
Автор: Иван Боженски
Be first to comment this article | Views: 237 |
|
П Р О Г Н О З А
" Днес ще бъде слънчево!" -
съобщи метеоролога
и прозвучи познатият сигнал.
Усмихнах се дискретно
и тайничко затананиках
любимата си песен.
А после се понесох
като гълъбица бяла,
по булеварда на кестените стари,
преследвана от вихъра
на един неуморим живот.
Живот на реалното ,действителното
и могъщо време.
Период на лудост и необузданост,
стихия неукротима,
която властно те поема
и преобръща бодростта ти
в тъжен спомен...
И всяко утро започвам отначало,
тананикайки любимата си песен.
Политам като гълъбица бяла,
а вечер - лягам остаряла.
Заспивайки ,прелиствам
книга овехтяла
с надежда нова,
че прогнозата за утре
ще бъде по-различна.
Автор: Бета
Be first to comment this article | Views: 190 |
СИРИУС
Светъл лъч прокрадва се в тъмата,
надежда свята тайно ме гори,
звездичка малка търколи се в небесата
и кацна тук на моите гърди.
Видях не бе звездичка малка,
а Сириус се сля със мен,
тъй както две души се сливат,
тъй както две сърца туптят в едно.
И чух в просъница аз
някой шепне,
че Сириус ми пренадлежи.
Автор: Бета
Be first to comment this article | Views: 158 |
|
Събира от контейнера любов
захвърлена,изтрита ,овехтяла.
Неоценена, забравена от друг
тя служи и помага на клошаря.
Събира от контейнера любов
и любовта за жалост се захвърля.
Дори сърцата да кървят,
това не пречи на клошаря.
Той наблюдава хората от своя кът
не се смущава ,че го подминават,
с надежда рови в купища боклук,
намери ли любов се забавлява.
Не се гнуси от лошата среда,
с това се свиква поначало.
Дарява ли го с нещо любовта,
той взема я и оцелява.
Автор: Иван Боженски
Be first to comment this article | Views: 923 |
|
Ти си птицата,която кацнаблизо до мен...
Беше уморена и имаше нужда да подредиш перата си,
да подредиш мислите си,преди да отлетиш онтово.
Аз протегнах длан
и понеже клъвна жадно от моите чувства,
за миг помислих,че ще останеш.
Дълго ми разказва всичко,
почти всичко,което си видяла,
а когато те погалих се сгуши,сякаш се колебаеше...
Опитах се да те притисна силно,
обещавах ти хубави мечти,които си сънувала.
Бях като дивия вятър,
който ти е помагал,
но и плашил.
Можех ли да заместя топлината на слънцето?
Можех ли да бъда просторът,
който те мамеше с хиляди надежди?
Един ден разтворих обятия и1
а може би ти реши така и полетя,
направи няколко кръга,
върна се за да те целуна
и се изгуби.
Болката ми беше нищожна
в сравнение с твоята радост
от новите очаквания.
Лети,скъпа!
Лети,лети,лети.........
Автор: Иван Боженски
Be first to comment this article | Views: 117 |
|
Загасна празничната свещ,оставила след пламъка и спомена,и аромата.Дали ще се повтори тази нощ?-Задавайки си тоз въпрос,очаквам утрото да ми подскаже.Защо ме плаши радостта?Защото после случва се да страдаш!Оставам всичките тревоги на нощта и ,лягайки си,силно се надявам,когато се събудя сутринта до мен да се окажеш.
Автор: Иван Боженски
Be first to comment this article | Views: 115 |
|
Моя закъсняла любов като пролет след безкрайна зима,как да не повярвам в теб-виж кокичета има!Не ме кори с поглед сведен,че пия жадно,сякаш упоен от устните ти топли,сетната надежда.Ела....седни до мен,подай ръката си тъй нежна!
Автор: Иван Боженски
Be first to comment this article | Views: 137 |
|
