Спряло време - 2 част - Tvoia.com : Твоя.ком - спомени, поезия, мисли, пожелания, разкази, снимки

МислиСамо когато всички

Само когато всички около теб са различни, тогава ще бъдеш на мястото си.
+ Още

Случайни

Спряло време - 2 част

- Защо...аз ....какво искаш от мен?

- Веднага стани и слез от влака! гласът му от мил и нежен бе станал суров.

Ивета се подчини покорно, дори не извика. Толкова беше уплашена! Той вървеше плътно зад нея, с една ръка я бе прегърнал и носеше багажа й, а с другата държеше острия предмет забит в ребрата й. Слязоха от влака. Как останали хора не виждаха какво се случва пред очите им!?! Преминаха през коловозите, после завиха покрай малката гара. Отзад имаше ги чакаше кола. В нея седеше друг мъж, които когато ги видя, излезе и отвори задната врата. Михайл накара Ивета да влезе , тя се подчини. Младият мъж седна до нея, сега тя видя че той държеше голям нож. По време на пътуването двамата мъже мълчаха. После шофорът се обърна и заговори на турски. Ама разбира се, Михайл беше турчин! Как не се беше сетила тя.

Колата пое по черен горски път. Изкачи се нагоре в гората и спря пред малка стара къща, скрита между дърветата. Шофьорът слезе, Михайл пак притисна ножа в ребрата й. Заповяда на момичето да слезе и да върви. Влязоха в къщата, тясно малко коридорче с варосани стени и стари черги водеше до стаята в която я заключи.

Ивета се чудеше как да се измъкне. Още не можеше да повярва, че това се случва. Беше в шок. В стаята имаше голямо желязно легло, стар бял скрин, печка с дърва и пукнато огледало на стената.Сакът и бе до леглото. Ех, само да имаше нож вътре. Извади мобилния си телефон, нямаше обхват.

Чуха се стъпки, щракване на ключ в ключалката. Врата се отвори. Ивета замръзна на място. В същото време колата отвън потегли. Бяха останали сами в къщата в гората, поне за сега.

- Ще ме убиеш ли? - Ивета чу как гласът и трепери. Сама не разбра защо зададе този въпрос.

- Не, виж .....аз съжалявам за начина по който те доведох тук, но....

Тя го прекъсна:

- Моля те, пусни ме да си тръгна, ще намеря и ще ти дам колкото пари искаш, само ме пусни….Младият мъж се поколеба за секунда, искаше нещо да каже, но излезе и заключи след себе си.Ивета се разплака. Колко безсилна се чувстваше, но може би утре, на светло ще измисли начин да се измъкне. Вече се смрачаваше. Да, утре ще намери начин да избяга, ако бе жива до тогава……Една муха кацна на лицето й, тя отвори очи. Беше заспала в плача си, вече се бе съмнало. Стана и заоглежда през прозореца, трябваше да се измъкне някак……Чу стъпки, тя бързо се върна на леглото и закри лицето си с ръце.-Добро утро, донесох ти закуска!- Какво ще правиш с мен? Моля те, пусни ме, няма да кажа на никого…моля те! – Ивета пак се разплака.Михайл направи крачка, седна на леглото до нея и я хвана здраво, по-скоро това беше прегръдка. Младото момиче се разтрепери като лист.-Нищо лошо няма да ти се случи, успокой се, искам да се успокоиш! Тези думи имаха обратен ефект, тя се ужаси, отскубна се и се сви в другия край на стаята.-Ивета, чуй ме добре – младият мъж се приближи към нея – още не исках да ти го казвам, но аз …….глупаво ще ти се стори, но аз исках само…..само..Тя го прекъсна:-Да ме изнасилиш, е, хайде давай, какво чакаш! – в гласа и имаше и увереност и страх, и ужас.Михайл поклати глава и излезе от стаята.Върна се след няколко часа, които Ива бе прекарала в сълзи. Така и не беше намерила начин да избяга.-Нищо лошо няма да ти се случи тук. Знам, че не ми вярваш, но…аз не те лъжа. Тук си…..аз, аз исках да дойдеш тук защото……просто исках да прекарам малко време с теб. Добре знам, че ти никога не би се съгласила да излезеш с човек като мен. Много те моля, довери ми се, нищо няма да ти сторя. Аз исках…. – Михайл изглеждаше смутен – Съжалявам за начинът по който те доведох тук, истината е, че от както те видях за пръв път не мога да спра да мисля за теб. Аз никога не съм вярвал в глупавите приказки за любов от пръв поглед, но нещо такова ми се случи с теб. Дни наред , седмици пътувах в същият влак, за да те видя отново….. Знам че ти не ме забелязваше и просто беше любезна с мен. Искам да кажа, че ти се превърна в моя фикс идея,заспивам и се събуждам с мисълта за теб, всичко бих дал да прекарам малко време с теб, да те докосна, но не по начина които ти мислиш.Михайл наведе глава.-Ивета, просто искам да ти кажа, че съм много влюбен в теб, знам че няма да ми повярваш, но се влюбих в момичето, което видях преди месец във влака.Знам, че може да отида в затвора за това, но ще си заслужавало, повече от всичко искам да те опозная.Ива продължи да го гледа с недоумение и ужас.После той я помоли да хапне нещо, попита я дали има нужда от нещо друго. Тя не отговори, той я остави отново сама. Дали беше истина това, дали този непознат мъж наистина се бе влюбил в нея или беше някакъв капан. Колко дълго тя бе мечтала за подобна любов, не….това не можеше да бъде истина. Той се върна не след дълго, носеше още храна. Младият мъж пак я помоли да хапне, тя му отвърна че иска да се обади на майка си, за да я успокои. От както баща й почина, майката на Ивета страдаше от сърце и тя се боеше да не се случи най-лошото. Михайл се замисли за миг, после каза, че може да я заведе нависоко, където телефонът и ще има обхват.Върза ръцете й и тръгнаха през гората. Михайл й каза, че ще е безсмислено и много опасно да реши да бяга, защото наоколо няма други хора, а нощем гората е пълна с чакали. След няколко крачки Ива вече имаше план. Каза, че трябва да отиде до тоалетната и той и позволи да се отдалечи, като и отвърза ръцете. Тя направи няколко крачки и затича с все сила. Клоните и храстите разкървиха ръцете и краката й, но тя трябваша да продължи.-Чакай, моля те, чакай! – Михайл я гонеше. Тя вече усещаше дъхът му, след секунди той я сграбчи за рамото й я повали на земята.Ивета се съпротивляваше с все сила.Михайл беше силен, непозволяваше да помръдне.Беше легнал върху нея, тя усещаше бясното биене на сърцето му. Лежаха така, гледаха се в очите и мълчаха. Както в сладникав сапунен роман тоя я целуна, тя не се съпротиви. Михайл я погледна в очите и отново я целуна нежно. Този път тя му отвърна, устните му бяха меки и нежни. Ива не можеше да повярва какво правеше, каква лудост я беше обзела. Младият мъж се изправи, седна на тревата и запали цигара. Тя нямаше сили да помръдне, случилото се я беше разтресло. -Довечера ще дойде моят приятел, ще те закара на гарата и ще се прибереш. Аз ще отида в полицията и ще им разкажа какво съм направил….Ива го прекъсна:-Не, неискам да тръгвам още, не мога да повярвам че го казвам, но нека остана още малко, само да се обадя на майка ми, за да не се тревожи. – изправи се и седна до него.Какво правеше, всички я смятаха за разумно момиче, а сега…какво правеше, но устните му…те бяха толкова прекрасни. Спомни си, някъде бе чела за синдром при който похитеният се влюбва в похитителя.Стигнаха до върха, тя се обади на майка си.Разговорът продължи няколко секунди, естествено старата жена и зададе много въпроси, но Ива отвърна само че е добре и скоро ще се прибере и затвори. После се обърна, подаде му телефонът си и му каза, че с този жест му се доверява напълно и той може да прави с нея каквото реши. Това я накара да се почувства освободена.По пътя разговаряха. Къщата била на баба му и дядо му, но те починали.Баща му бил турчин, майка му българка. Баща му имал сладкарски цех за турски сладки и баклава, имал брат, който починал като дете. Хвана я за ръка и каза, че за него тя е сбъднат сън.Разказа й, че през нощта е гледал как спи, колко била прекрасна и нежна.Вечерта си запали огън и приготвиха вечеря на него.Ивета имаше чувството, че отдавна познава Михайл, за няколко часа той успя да я накара да се отпусне и забрави действителността, да почувства сигурност, от ужасяващият я мъж, той се превърна в мило и забавно момче . Тя също му разказа за себе си. Нощта бе много тъмна и хладна. Нямаше облаци, звездите изглеждаха толкова близо, сякаш ако се протегнеш ще ги докоснеш. Огънят пукаше, някъде наблизо виеха чакали. Изглеждаше сякаш бяха в някакво спряло време, далеч от динамичния и сив истински живот.Мишо я прегърна и влязоха вътре.Следващият ден мина неусетно, ходиха на разходка до извор, навътре в гората, а останалото време прекараха прегърнати. Нощта също бе прекрасна.-Съкровище, виж, аз се чувствам като в сън с теб, ти си всичко за което някога съм мечтал, то трябва вече да се прибираш. Довечера трябва да дойде Кадир и да те закара до вас.-Но, нали няма да се разделим за винаги, нали ще намерим начин да бъдем заедно…..Ива се разплака отново.-Не плачи, никога не искам да виждам сълзи по лицето ти. Той започна да целува мокрото й лице.-На никого няма да кажа къде съм била, ти не ходи в полицията.Не ме оставяй сама – Михайл я прегърна.-Аз много повече от теб искам да бъдем заедно, но утре ще става, каквото ще става!Решили бяха да се поразходят из гората по обяд, когато забелязаха приближаващата с бясна скорост кола. Беше колата на Кадир.В нея имаше още някого.Оказа се бащата на Михайл! Изскочи и започна да крещи на турски език. Оказа се,че полицаите са разбрали някак къде се намира отвлеченото момиче, дали от очевидци на гарата или от мобилния й телефон. Сега обикаляли из селото и разпитвали. Бащата на Мишо решил да действа бързо, взел решение веднага да го закарат на турската граница и да го изпрати при брат си в Истанбул. След още няколко минути в караници , от които Ива нищо не разбираше, Мишо и каза бързо да си събере нещата. След десетина минути потеглиха.След час колата вече бе спряла а в началото на нейният роден град. Той я прегърна.-Съкровище, ти сбъдна моята мечта! Обичам те, помни го винаги. – целуна я нежно.-Аз ти благодаря, Мишо! Намери начин да се свържеш с мен, не ме забравяй! - тя го прегърна – ще чака да ми се обадиш!-Хайде,тръгвай вече! – баща му изкрещя. Михайл се обърна и влезе в колата.Ивета никога повече не го видя. Той остана само в онова СПРЯЛО ВРЕМЕ далеч от действителния живот, в гората където мечтите с сбъдват.